Петър Волгин: Васалното поведение е най-страшното предателство на заветите на Левски
Петър Волгин, „ Политически НЕкоректно “, БНР
Предателството не е просто самостоятелен акт. Не е единствено постъпка на някого, който в името на пари и/или облаги взема решение да извърши сходна мерзка постъпка. Предателството може да има доста по-глобални и по-страшни измерения.
Ето за какво не е най-важното нещо кой съответно е предал Васил Левски – дали поп Кръстю, дали някой различен...Много по-страшно е, че този акт на изменничество съставлява задраскване на всичко, за което Левски се е борил.
С дейностите си хората, които са го предали /или изоставили/ в действителност споделят следното: ние не желаеме да сме свободни, желаеме да си живуркаме, както до момента - спокойничко, кротичко, без да влизаме в спорове с непознатите господари.
Ние всички сме възпитани в поклонение пред героите. В учебно заведение учим за тяхната храброст и жертвоготовност.
И рядко се замисляме, че великите ни персони, като Васил Левски, постоянно са били малко на брой. Мнозинството се е състояло от хора, които са предпочитали да си кротуват. Техният блян е разказан най-добре от Христо Ботев при започване на „ Политическа зима “: „ Приятно нещо е да има човек топла соба, хляб самун, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува “. Обаче внезапно се явяват хора като Левски, които упорстват да изтръгнат сънародниците си от верноподаническия им сън.
Някои са съгласни да се отърсят от дрямката, обаче други се опасяват. Те по този начин добре си живеят под сянката на падишаха! Отдавна са създали своя цивилизационен избор, а точно да служат на непознатите господари, и за нищо на света не желаят да се трансформират.
Откъде-накъде ще се бунтуваме, упорстват те, толкоз добре си живеем, с помощта на грижите на нашите геостратегически сътрудници. И най-важното – на вярната страна на историята сме. Така че нямаме никакви учредения да протестираме против Османската империя, която ни обезпечава успокоение, пази ни и ни дава чувството, че сме морално прави. Ако мога да употребявам днешни термини, а мисля, че мога, тъй като, въпреки всичко, това са си персонални разсъждения, а не исторически труд, Васил Левски и неговите съратници са политически неточни герои, които взривяват вътрешнополитическото, а и външнополитическото статукво.
Ето единствено няколко фрази от писмата на Левски: „ Турция ще я сгромолясаме едновременно и на мястото й ще възкресим България с цялостна независимост. Днешният век е век на свободата и равноправността на сичките народности. Днес сякой обезпокоен и потиснат, сякой, комуто робските синджири тежат на врата, напънал е сичките си сили и търси случай да отърси от себе си по какъвто и метод да е било робското тегло, желае свободно да живее и да се любува с природата божия, желае да бъде човек “.
Лудите глави се вслушват в думите на Васил Левски и потеглят да вършат гражданска война, изправят се против империята. Но има и доста други, за които сходно държание е кощунствено и не може да бъде търпяно.
Почитателите на тогавашната политическа уместност не желаят да имат неприятности. В никакъв случай не желаят да страдат под тежестта на свободата. Не желаят да вземат решение сами. Предпочитат през избрани интервали от време да идва някой османски служител и да им споделя какво да вършат, да им оповестява кои са „ положителните “ и кои „ неприятните “, да им спуска разпоредбите и да дава напътствията. А когато чиновникът си тръгне, ще се фотографират, прегърнати с него, и след това ще демонстрират фотографията на идващия, с цел да знае, че са предани. Изобщо империята е построила подобен прелестен свят, който хора като Левски с „ безразсъдното “ си държание желаят да разрушат. Не бива да се позволява бунтарите да мътят главите на българите! И с цел да не го позволен, законопослушните жители пишат прошения до управляващите, през днешния ден бихме ги нарекли доноси, които могат да бъдат систематизирани с късото Вазово „ Фанете тогоз! “
Подобно васално държание е най-страшното изменничество на заветите на Васил Левски, както и на всички тези българи, които са се жертвали за нашата независимост.
Отричането на свободата е отказване на същността на индивида. Без независимост индивидът към този момент не е човек, а елементарен предмет, с който служителите на империята, била тя Османска или някаква друга, вършат каквото си желаят. Васил Левски и неговите сподвижници желаят да сложат завършек на това робско битие, борят се за независимост. И тази битка в никакъв случай не престава. Продължава, макар страха и измените.
Предателството не е просто самостоятелен акт. Не е единствено постъпка на някого, който в името на пари и/или облаги взема решение да извърши сходна мерзка постъпка. Предателството може да има доста по-глобални и по-страшни измерения.
Ето за какво не е най-важното нещо кой съответно е предал Васил Левски – дали поп Кръстю, дали някой различен...Много по-страшно е, че този акт на изменничество съставлява задраскване на всичко, за което Левски се е борил.
С дейностите си хората, които са го предали /или изоставили/ в действителност споделят следното: ние не желаеме да сме свободни, желаеме да си живуркаме, както до момента - спокойничко, кротичко, без да влизаме в спорове с непознатите господари.
Ние всички сме възпитани в поклонение пред героите. В учебно заведение учим за тяхната храброст и жертвоготовност.
И рядко се замисляме, че великите ни персони, като Васил Левски, постоянно са били малко на брой. Мнозинството се е състояло от хора, които са предпочитали да си кротуват. Техният блян е разказан най-добре от Христо Ботев при започване на „ Политическа зима “: „ Приятно нещо е да има човек топла соба, хляб самун, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува “. Обаче внезапно се явяват хора като Левски, които упорстват да изтръгнат сънародниците си от верноподаническия им сън.
Някои са съгласни да се отърсят от дрямката, обаче други се опасяват. Те по този начин добре си живеят под сянката на падишаха! Отдавна са създали своя цивилизационен избор, а точно да служат на непознатите господари, и за нищо на света не желаят да се трансформират.
Откъде-накъде ще се бунтуваме, упорстват те, толкоз добре си живеем, с помощта на грижите на нашите геостратегически сътрудници. И най-важното – на вярната страна на историята сме. Така че нямаме никакви учредения да протестираме против Османската империя, която ни обезпечава успокоение, пази ни и ни дава чувството, че сме морално прави. Ако мога да употребявам днешни термини, а мисля, че мога, тъй като, въпреки всичко, това са си персонални разсъждения, а не исторически труд, Васил Левски и неговите съратници са политически неточни герои, които взривяват вътрешнополитическото, а и външнополитическото статукво.
Ето единствено няколко фрази от писмата на Левски: „ Турция ще я сгромолясаме едновременно и на мястото й ще възкресим България с цялостна независимост. Днешният век е век на свободата и равноправността на сичките народности. Днес сякой обезпокоен и потиснат, сякой, комуто робските синджири тежат на врата, напънал е сичките си сили и търси случай да отърси от себе си по какъвто и метод да е било робското тегло, желае свободно да живее и да се любува с природата божия, желае да бъде човек “.
Лудите глави се вслушват в думите на Васил Левски и потеглят да вършат гражданска война, изправят се против империята. Но има и доста други, за които сходно държание е кощунствено и не може да бъде търпяно.
Почитателите на тогавашната политическа уместност не желаят да имат неприятности. В никакъв случай не желаят да страдат под тежестта на свободата. Не желаят да вземат решение сами. Предпочитат през избрани интервали от време да идва някой османски служител и да им споделя какво да вършат, да им оповестява кои са „ положителните “ и кои „ неприятните “, да им спуска разпоредбите и да дава напътствията. А когато чиновникът си тръгне, ще се фотографират, прегърнати с него, и след това ще демонстрират фотографията на идващия, с цел да знае, че са предани. Изобщо империята е построила подобен прелестен свят, който хора като Левски с „ безразсъдното “ си държание желаят да разрушат. Не бива да се позволява бунтарите да мътят главите на българите! И с цел да не го позволен, законопослушните жители пишат прошения до управляващите, през днешния ден бихме ги нарекли доноси, които могат да бъдат систематизирани с късото Вазово „ Фанете тогоз! “
Подобно васално държание е най-страшното изменничество на заветите на Васил Левски, както и на всички тези българи, които са се жертвали за нашата независимост.
Отричането на свободата е отказване на същността на индивида. Без независимост индивидът към този момент не е човек, а елементарен предмет, с който служителите на империята, била тя Османска или някаква друга, вършат каквото си желаят. Васил Левски и неговите сподвижници желаят да сложат завършек на това робско битие, борят се за независимост. И тази битка в никакъв случай не престава. Продължава, макар страха и измените.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ